Сърна

  • Любими
  • Google+
  • Pinterest

29.12.2016
Сърни

Сърната е диво горско животно, което е известно със своята грация и красота. Сърната е символ на кротост и плахост от векове и често е използвана като символ в литературата. Сърната е най-дребната роднина на благородния елен.

История на Сърна

Сърна се е появила на планетата ни преди около 4 милиона години и се смята за най-древния представител на елените. Първоначално Сърна е била разпространена на територията на съвременна Европа и в северните части на Азия. Днес Сърна се среща в северната част на Европа, с изключение на скандинавските държави. Сърна може да се срещне в Мала Азия и в местностите около Каспийско море. В България Сърна се среща често и е обект на лов.

Характеристики на Сърна

Сърна е средно голям бозайник. Дължината на тялото на Сърна варира от 100 до 130 см, а височината на това красиво животно е от 65 до 75 сантиметра. Опашката на Сърна липсва напълно или е с размер до 5 сантиметра. Теглото на Сърна варира между 25 и 45 килограма, но при сръндаците - мъжките екземпляри, може да достигне до 70 килограма. Цветът на тялото на възрастните екземпляри сменя цвета си с промяната на сезоните.

Той варира от златисто-червено през лятото до кафяво и дори черно с по-светли нюанси по корема през зимата. На брадичката си Сърна има бяло петно, носът и устните са черни или тъмно сиви на цвят и приличат на мустаци. Под опашката има бяло или кремаво петно, известно сред специалистите като огледало. Крайниците на Сърна са дълги и тънки. Главата на Сърна е с издължена муцуна, ушите са изправени и със заострен връх. Големите очи на Сърна са тъмно кафяви на цвят.

Сръндаците имат изправени рога, които достигат до 30 сантиметра и всяка зима се сменят. При израстването на новите рога те са покрити със слой кожа. Сръндаците често търкат рогата си, за да я премахнат и да подпомогнат израстването на новите си рога. Рогата започват да растат, след като животно навърши 4 месеца. При мъжките екземпляри рогата имат от два до четири върха, а при женските рога са много малки и не са разклонени.

С какво се храни Сърна

Сърна

В хранителния режим на Сърна влизат около 900 вида растения, като са предпочитани лесно смилаемите, богати на хранителни вещества и вода. Особено предпочитание Сърна проявява към младите части на растенията, горски плодове, круши, ябълки, сливи, жълъди и кестени. През зимата Сърна копае с копита снега, за да стигне до тревата и може да копае на дълбочина до 15 сантиметра.

Размножаване на Сърна

Сърничка

Сръндаците са полигамни, а женските стават полово зрели, след като навършат 16 месеца. Любовният период на Сърна трае от юли до август. По време на ухажването мъжкарите се бият, като си нанасят много силни наранявания, някои от които могат да бъдат фатални. След като боевете приключат, се образуват двойки или хареми с един мъжкар и много женски.

След заплождането Сърна има латентен период на бременността. След като оплодената яйцеклетка проникне в матката, следва период от 4-4.5 месеца, в които ембрионът почти не се развива. Това спомага за планиране на раждането, защото малките, родени в началото на зимата, нямат голям шанс да оцелеят. Така общата продължителност на бременността е от 264 до 318 дни. При заплождане късно есента бременността се намалява до 5 месеца.

Новородените на Сърна обикновено са две и са от различен пол. Малките остават скрити във високата трева и сучат мляко в продължение на 3 месеца, докато станат готови да се присъединят към стадото. Сърна е неспокойно животно и е силно податлива на стрес, затова се случва да изостави малките си, ако надуши хищник или човек наоколо.

Новородените Сърнета се раждат с петниста козина, която им служи като камуфлаж. Постепенно тя се променя към по-тъмна и на 2-3 месеца вече става кафяво-рижава, а петната постепенно изчезват. Седмица след раждането си малките следват постоянно майката, като се ориентират по бялото петно под опашката ѝ. Въпреки че се хранят няколко месеца с мляко, малките на Сърна започват да опитват трева още след първия месец от раждането си.

Любопитни факти за Сърна

Сърни

През лятото Сърните образуват малки групи - женските се движат с поотрасналите малки, мъжкарите се движат поединично или образуват групи с не повече от три животни. След любовния период Сърните образуват големи смесени стада до 30 животни, а понякога броят им може да достигне до няколко стотин. Тези стада се разпадат напълно през пролетта, преди да се родят малките. По това време женските се отделят от стадото и всяка обитава участък от около 3 квадратни километра. Женските отглеждат малките, а мъжкарите живеят сами или на малки групи.

Сърна е сравнително бързо животно, но ѝ липсва издържливост и тя е безпомощна при бягане на дълги разстояния. Сърна може да скача бързо и прави големи скокове, но много бързо се изтощава. Сърна лесно изпада в шок, от който може да умре или да развие последващи усложнения като пневмония. Затова ако се уплаши, е възможно да загине само от шока. Поради тези причини това плашливо животно е активно най-вече по здрач, когато обстановката е по-спокойна и вероятността за нежелана среща с хората е по-малка. Затова пък по това време тя лесно става жертва на хищници като рис, вълк, а понякога дори и на лисици, особено ако рижавите хищници нападнат майка с малки.

Важна роля в социалния живот на Сърна играят звуците, които това горско животно издава. Сред основните звуци, които издава Сърна, са свистящ или пищящ звук, който служи за привикване или израз на безпокойство и се използва от майките при контакт с малките им; съскане, изразяващо безпокойство или агресия; звук, подобен на лай, който се издава при тревога или безпокойство; стон, издаван като вик за помощ от ранено или хванато животно; малките издават само писъци. Освен със звуци тези животни показват настроението си с тропане с копита или скокове, които издават безпокойство или опасност.

Продължителността на живота на Сърна в дивата природа е до 15 години. В България тази възраст е сведена до 2-3 години заради бракониерството и неправилното ловуване на Сърните.

Сърна може да се придвижва по сняг с височина около 30 сантиметра, но при по-висока снежна покривка избира само утъпкани пътеки, защото става трудно подвижна. При необходимост от миграция или когато се спасява от хищник, Сърна може да преплува голямо разстояние по река.

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати