Игуана

Нина 2Нина 2
Новак
34542
Зелена Игуана

Игуаната, често наричана домашен дракон, е екзотично животно, което става все по-популярно като домашен любимец. Игуаната е безобидно животно, което не наранява никого, и внася екзотика в дома.

Видове Игуани

Игуаните са се появили преди повече от 220 милиона години на планетата ни. Тези интересни същества обитават Северна и Южна Америка, но някои от видовете се срещат на Мадагаскар и Полинезийските острови. Морските Игуани се срещат на Галапагос. Освен морските Игуани съществуват планински, дървесни и пустинни Игуани. Игуаните се срещат на 5000 метра надморска височина, както и на стотина метра от морския бряг. Най-разпространени са дървесните видове Игуани. Съществуват над 650 вида Игуани. Тези екзотични животни са били отглеждани като домашни любимци още от древността. Днес Зелената Игуана е най-популярна като домашен любимец.

Как изглежда Игуаната?

На външен вид Игуаната изглежда като гигантски гущер, с висяща кожа под брадичката и с дълъг назъбен гребен по линията на гръбнака. Най-големите Игуани достигат до 2 метра дължина заедно с опашката. Но повечето Игуани са дълги не повече от метър и половина и тежи до 7 килограма. Въпреки че се нарича Зелена Игуана, тя не винаги е зелена. Тялото ѝ може да е зелено със сини петна, с черни петна или ивици, а също така може да е с преливащи се цветове, сред които да има и червено, и розово.

Тялото на Игуаната е тясно, с дълга опашка, която изглежда леко приплескана отстрани. Лапите на Игуаната са къси и завършват с остри нокти, с които Игуаната се катери по дърветата. Главата е четвъртита, покрита е с плочици, а тялото е покрито с люспи, които са подредени в редове. Пръстите на лапите на Игуаната са дълги, без ципи. На всяка лапа има по 5 пръста. Опашката служи на Игуаната да плува и да нанася силни удари. Ако бъде отхапана от хищник, опашката на Игуаната пораства наново.

Полът на Игуаната се определя по долната страна на задните лапи. Мъжките Игуани имат специални пори, отделящи ароматни вещества, и лапите им са покрити с вещество, подобно на восък.

Хранене на Игуана

Игуаната е абсолютен вегетарианец. В природата понякога тя се храни с мъртви насекоми и дори с мъртва риба, която е престояла доста време. След това обаче Игуаната поглъща специални растения, които неутрализират токсините от мършата. В домашни условия това не може да се постигне, затова не се препоръчва да храните Игуаната си с каквото и да е, освен с растителна храна. Не се препоръчва да давате на Игуаната месо, яйца, млечни продукти, защото въпреки че това ускорява растежа ѝ, докато е млада, намалява живота ѝ с повече от 10 години.

В домашни условия Игуаната може да живее до 20 години, но ако се храни с животински продукти, няма как да оцелее повече от 5-6 години, тъй като от прекалено високото ниво на протеини, с което организмът на животното не може да се справи, се увреждат много от вътрешните органи. При хранене с животински продукти Игуаната може да страда от проблеми с метаболизма, костната система, бъбреците. В природата Игуаната се храни само с листа и цветя, от които извлича растителен протеин. Не се препоръчва да давате живи насекоми на Игуаната, защото те може да наранят устната ѝ кухина и хранопровода ѝ, което води до образуване на сериозни абсцеси.

Можете да храните Игуаната си със спанак, кълнове от люцерна, броколи, млад грах на шушулки, касис, къпини, боровинки, смокини, цитрусови плодове. Спанакът трябва да се използва в съвсем малко количество, само като допълнение на храната. Може да давате на Игуаната си тиквички, тиква, ряпа, краставица, чушка, домат, зеле, китайско зеле, аспержи, царевица, малини, ягоди, ябълки, круши, грозде, банани, диня, папая, манго, пъпеш, авокадо. Може да давате на Игуаната си от време на време листенца от роза. Попарени и охладени овесени ядки, сварен ориз и пълнозърнест хляб в малки количества допълват менюто на Игуаната.

Игуана

Препоръчително е да храните Игуаната си, като ѝ подавате късчета храна с ръце, защото храната в терариума лесно се разваля заради повишената температура и ако Игуаната я изяде, може да получи стомашни проблеми. Друг вариант е да оставяте малко храна на Игуаната в купичка, и ако не я изяде за два часа, да се махне. Някои растения трябва да се дават само като допълнение, защото образуват газове - това за круши, грозде, грах, пъпеш и краставица.

Младите Игуани се хранят два-три пъти дневно, възрастната Игуана може да яде и само веднъж на ден. Игуаната трудно свиква с нови храни, затова е добре да ѝ предложите нова храна няколко пъти, като имате предвид, че тя ще отказва да я яде в началото. Температурата е много важна за добрата работа на стомаха на Игуаната, затова животното трябва да има възможност да загрее добре тялото си под лампата преди и след хранене. Температурата в терариума трябва да е около 38 градуса по това време. Трябва да избирате времето за хранене на Игуаната, така че след като се наяде, да може да се загрее и да ѝ остават още няколко часа, преди да заспи. Когато Игуаната спи, температурата в терариума трябва да е по-ниска. Но ако Игуаната не се е загряла преди хранене и след това, стомахът ѝ няма да може да усвои храната.

За да може вашата Игуана да усвоява калция, ѝ е необходим витамин D, който организмът ѝ може да изработи само под влияние на ултравиолетовите лъчи. Затова на Игуаната е необходима ултравиолетова лампа. Освен това на това осветление храната изглежда по-привлекателна и Игуаната лесно ще свиква и с новата храна. Младите Игуани имат нужда от повече витамини, затова е добре да им давате кълнове от люцерна, фасул, леща, репички. Не се дава студена храна на Игуаната, това уврежда стомаха ѝ. Различните Игуани предпочитат храната си по различен начин.

Едни я изяждат, ако е нарязана, други - ако е цяла, трети - ако е настъргана или дори пасирана. Преди да се даде растителна храна на Игуаната, е добре да се измие, за да се отстранят бактериите.

В терариума винаги трябва да има купичка с вода, за да може Игуаната да пие от нея и да не ѝ се налага да пие от водата в басейнчето си, където може да цапа. Игуаната пие по малко, защото извлича влага от растенията. Младите Игуани, които все още не са се научили да пият от купичка, облизват капките вода от стъклата на терариума и от листата.

Грижи за Игуана

В домашни условия Игуаната живее в терариум, но може да я пускате да ходи из жилището ви, ако нямате други домашни любимци, които да я уплашат или да я наранят. Нормалната нощна температура в терариума е 20 градуса, а през деня температурата трябва да е 25-28 градуса. Трябва да има специално място с лампа, която да развива температура от 38-40 градуса, за да може Игуаната да загрява тялото си преди и след хранене.

Важно е температурата в терариума да може да се регулира. Температура над 43 градуса в терариума води до проблеми със здравето на животното и до летален изход. За нагряване на терариума се използват лампи, които трябва да са специално за терариум. Посъветвайте се със специалист, за да не нараните Игуаната си. Добре е върху лампите да има специална мрежа и да са напълно изолирани. Те трябва да се намират толкова високо, че дори като се опре на задните си крака, Игуаната да не ги достигне, защото ще се изгори лошо.

Игуани

Добре е редовно да къпете Игуаната си, защото тези екзотични животни се хидратират и посредством кожата си. Ако е обезводнена, Игуаната се слага в топла вана за около половин час.

Игуаната много киха, за да изхвърли излишния калий от организма си. Заради това стъклата на терариума се покриват с бели петна. Ако Игуаната много киха, е възможно калият в менюто ѝ да е прекалено много.

Любопитни факти за Игуана

Интересен факт е, че някои Игуани са бавноподвижни и мързеливи, а други са много динамични и постоянно са в движение. Игуаните са много добри плувци - това важи за всички видове, не само за морските.

Една от най-интересните Игуани е Шлемоподобният Базилиск. Дължината му достига 80 сантиметра и той се различава от другите по специални кожни израстъци на главата, които приличат на шлем. Той добре плува и се гмурка, но най-интересното е, че ходи по вода. Веднъж попаднал във водата, той започва с невероятна сила и бързина да удря с лапи по повърхността на водата, което му помага да се задържи изцяло над водата. Шлепоподобният Базилиск използва само задните си лапи и върви по водата изправен.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest