Австралийско Пастирско куче

03.10.2016
Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче, известно и като Австралийски Хийлър, е перфектният домашен любимец за хора, които водят активен начин на живот. Австралийско Пастирско куче често се използва в качеството на пазач, който ще се бори с цената на живота си за имота на стопанина си.

История на Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче е известно и с много други имена - Австралийско Бувие, Син Хийлър, както и Австралийски Кетълдог. Австралийско Пастирско куче е порода, създадена в Австралия с цел помощ при прехвърлянето на големи стада на далечни разстояния. През XIX век австралийските фермери имали нужда от издържливи и умни кучета, които да им помагат да се справят с големи стада от овце и крави. Овцевъдът от Нов Южен Уелс Томас Хол кръстосал късокосмести колита с австралийско диво куче динго, което опитомил.

Кучетата, които се родили, станали известни с името Хийлър и било забранено да се раздават извън фермата на Хол. След смъртта му имуществото му заедно с кучетата било продадено на търг. Селекционери харесали новите кучета и започнали да ги усъвършенстват, като ги кръстосвали с далматин, бултериер и келпи. Американските и канадските фермери се влюбили в тези неуморни и умни кучета с добър характер. Австралийско Пастирско куче попада в САЩ след Втората световна война, тъй като няколко войници се завърнали от службата си в Австралия с четиринога придобивка. В Европа Австралийско Пастирско куче пристигнало едва през 80-те години на миналия век и оттогава се превърнало в популярна порода сред европейските любители на кучета.

Стандарт на Австралийско Пастирско куче

Мъжките представители на породата Австралийско Пастирско куче са високи до 51 сантиметра и тежат до 23 килограма, женските са високи до 48 сантиметра и тежат до 20 килограма. Главата на Австралийско Пастирско куче е едра, с издължена муцуна, която се стеснява към края. Носът е едър и обикновено е черен. Ушите са сравнително големи, изправени са и са с триъгълна форма с остър връх. Челюстите на Австралийско Пастирско куче са мощни, зъбите са едри.

Гръдният кош е много добре развит, коремът е прибран. Крайниците са издължени и много мускулести. Опашката е дълга и в долната си част е с по-дълга козина. Кучето от тази порода я носи на линията на гърба. Козината на Австралийско Пастирско куче е къса, права и доста груба на пипане. Цветовете, които са допустими за тази порода, са рижав, сиво-синкав, както и рижав с черни петна на главата и сиво-синкав с черни или кафяви пръски. Не са допустими черни големи петна по тялото. Възможни са рижави пръски по тялото и крайниците. Големите рижави петна по тялото и главата се смятат за дефект при тази порода.

порода Австралийско Пастирско куче

Грижи за Австралийско Пастирско куче

Козината на Австралийско Пастирско куче е водоустойчива и не се налагат особени грижи за нея. Достатъчно е тя да се разресва два-три пъти седмично или да се минава с влажна кърпа, за да се отстранят излишните мъртви косъмчета. Кучето от тази порода е добре да се къпе не повече от 3-4 пъти в годината, за да не се повреди защитния водоустойчив слой на козината.

Австралийско Пастирско куче е много активно животно и ще се чувства добре, ако може по цял ден да тича в двора. То няма да има нищо против и да спи в къщичка, изолирана добре, за да не му е топло през лятото и да не му е студено през зимата. Не се препоръчва кучетата от тази порода да се държат на верига, защото стават асоциални. Австралийско Пастирско куче трябва да бъде разхождано поне 2 часа дневно, ако живее в апартамент, за да може да изразходва енергията си. Австралийско Пастирско куче обича игрите със стопанина си, както и възможността да потича на воля.

Обучение на Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче лесно се поддава на дресировка. Това умно животно с лекота учи команди и ги изпълнява, за да зарадва стопанина си. Може да започнете обучението на Австралийско Пастирско куче още след втория месец от раждането му. Австралийско Пастирско куче може да бъде научено и на доста сложни команди, стига да се подхожда добронамерено, но категорично и последователно.

Хранене на Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче не е от претенциозните породи и ще хапва това, което му се даде. Може да храните Австралийско Пастирско куче с консерви за кучета или гранулирана суха храна с високо качество, за да му осигурите необходимите за здравето му вещества, или с натурални продукти, които да комбинирате с витамини и минерали. Не се препоръчва да се дава на Австралийско Пастирско куче прясно мляко, тръбни кокали, сурова риба, сурово месо и сурови яйца, а също така пушено месо и пушена риба, овнешко и свинско месо, пикантни и пържени храни, сладки и тестени изделия, прекалено горещи и прекалено студени храни.

Заболявания на Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче е много здрава порода, но е възможно да страда от тазобедрена дисплазия и от различни видове дерматити.

Любопитни факти за Австралийско Пастирско куче

Интересен факт е, че всички кучета от породата Австралийско Пастирско куче се раждат бели, с малки черни петънца по тялото. След няколко месеца кученцата променят цвета си към сиво-синкав или рижав. Най-старото Австралийско Пастирско куче е било на 29 години, иначе кучетата от тази порода живеят до към 15 години. Австралийско Пастирско куче е перфектно за пазач, но може да бъде и най-любвеобилния приятел на четири лапи. В Австралия годишно се раждат над 2000 кученца от породата Австралийско Пастирско куче, тъй като има голям интерес към тези умни и добродушни животни. Днес породата все още се използва от фермери, тъй като е доказала качествата си на перфектно пастирско куче.

Австралийско Пастирско куче признава авторитета само на един човек от семейството, когото смята за водач на глутницата, въпреки че обича всички членове на семейството. Австралийско Пастирско куче не лае по всеки повод. Лаят на кучето от тази порода прилича на звуци, които издава сова.

Недостатъци на Австралийско Пастирско куче

Австралийско Пастирско куче има навика да хапе хората по глезените, за да се опита да ги събере в група и да ги насочи в желаната от него посока - това е характерно за повечето породи овчарски кучета. Ако при обучението на Австралийско Пастирско куче се използва сила, кучето ще стане неконтролируемо и може да откаже да изпълнява каквито и да е команди.

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати