Ваймаранер

Нина 2Нина 2
Новак
34542
Ваймаранер

Ваймаранер е изключително красиво куче, което се е прочуло не само с ловните си качества, но и с добрия си характер и силния си интелект. Това е куче за активни хора, защото има нужда от изразходване на енергията си.

История на Ваймаранер

Ваймаранер е много стара порода. Ваймаранерът е интелигентно ловно куче, което дължи своята поява на френски и немски селекционери. Предците на Ваймаранерите са се споменавали в старинни средновековни документи, като се е пишело най-вече за красиво и изящно сиво куче, собственост на френския крал Луи IX. Според описанието тя е била от породата Ваймаранер. Луи IX, известен и като Свети Луи, през 1248 година е бил пленен в Египет по време на лошо планиран кръстоносен поход. След като се върнал във Франция, той се заел с развъждането на сивите кучета, които дълго време били популярни с името кучетата на Свети Луи.

Дори днес в ловната литература Ваймаранерите се споменават и с това име. Сивите кучета на краля били страхотни ловци и станали толкова популярни, че през XIV век всеки аристократ във Франция имал Ваймаранер. Едрите кучета от тази порода се използвали за лов на елени, диви прасета и дори мечки. Ваймаранерите са много бързи, затова с лекота преследвали птици и зайци. Кучетата на Свети Луи станали прочути до такава степен, че монарсите от други европейски страни също ги харесали.

Благодарение на факта, че Ваймаранерите били отглеждани направо в дворците на монарсите, а не в кучкарници, кучетата от тази порода станали изключително социални. Красотата на Ваймаранерите привлякла вниманието на най-добрите европейски художници, сред които и на прочутия холандски творец Ван Дайк, който нарисувал цяла серия платна с тези красиви кучета. Породата получила името си през 1850 година, като бил използван фактът, че кучета от тази порода били селекционирани на територията на Източна Германия, по-точно във Ваймар.

Херцогът на Ваймар - Карл Август имал много кучета от тази порода и през 1880 година любимците му били представени на изложение в Берлин. Херцогът искал да създаде универсалното куче – бързо, красиво, изящно и смело. Затова той провеждал селекция и кръстосвал френските кучета на Свети Луи с различни видове хрътки.

Кученце Ваймаранер

Породата станала любима и на всички немски аристократи, които дълго време наричали Ваймаранерите сребърни призраци заради цвета на козината им. Този прякор кучетата получили и заради способността си тихо и неочаквано да изникват зад гърба на жертвата си по време на лов. През 1896 година Ваймаранерът бил признат официално за порода. Тогава бил създаден и първият немски клуб на любителите на породата, който бил само за елитни ловци.

Стандарт на Ваймаранер

Мъжкарите от породата Ваймаранер достигат до 69 сантиметра височина и тежат до 32 килограма. Женските са високи до 63 сантиметра и тежат до 29 килограма. Муцуната на Ваймаранер е леко заострена, носът е тъмен, но не черен. Очите са големи и кехлибарени на цвят. Ушите са големи и клепнали. Шията е мускулеста, гръдният кош е добре развит. Крайниците са дълги и с добре развита мускулатура.

Опашката е дълга. Козината може да бъде два типа и в зависимост от това Ваймаранерът е късокосмест или дългокосмест. Късокосместият е с козина, която е толкова гладка, че прилича на кожа. Дългокосместият е с козина, която в най-дългата си част - по хълбоците - достига до 5 сантиметра дължина. Козината може да бъде само сива на цвят, допускат се рижави петна, но не са желателни.

Грижи за Ваймаранер

Ваймаранерът е много енергично куче и има нужда постоянно да тича. То не се препоръчва за отглеждане в апартамент. Ваймаранерът обича да тича и постоянно да е навън. Ваймаранерът ще се чувства прекрасно, ако може да тича и да играе със стопанина си. Не се препоръчва да извеждате Ваймаранера си без повод в града, тъй като той може да се опита да подгони котка или друго дребно животно заради силно развития си ловен инстинкт.

Ваймаранерът има нужда от кътче, където да спи ида си почива. То трябва да е доста голямо, за да може кучето да се изпъне и да лежи, без да се свива. Препоръчва се мястото на Ваймаранера да е такова, че да може да наблюдава цялата стая, тъй като кучетата от тази порода не понасят самотата. Мястото, където Ваймаранерът спи, трябва да е с ортопедична основа, тъй като кучетата от тази порода са едри, но много изящни и имат сложна мускулна система.

Гръбнакът им има нужда от равни твърди повърхности. Козината на Ваймаранер има нужда от избърсване с влажна кърпа два пъти седмично. Не се препоръчва кучетата от тази порода да се къпят повече от веднъж в месеца, за да не пострада красивата им козина. Добре е да следите състоянието на ушите и очите на Ваймаранер, за да се избегнат инфекции. Ваймаранерът обича да плува, така че през горещините за него е добре да има възможност да се отдаде на едно от любимите си удоволствия.

Обучение на Ваймаранер

Благодарение на силно развития си интелект Ваймаранер лесно запомня много голям брой команди. В това отношение той е един от първенците по запаметяване на команди и изпълняването им. Най-лесно се обучава малкия Ваймаранер с игри, които му напомнят за лов, защото този инстинкт е много силен в кучетата от тази порода. Не трябва да се повишава тон на Ваймаранера, ако не изпълни дадена команда, защото той не е от кучетата, които се инатят, а просто може да се опитва да види кой от двамата е лидерът - той или стопанинът му. Затова е добре да се съчетае взискателността с похвали и лакомства.

Порода Ваймаранер

Хранене на Ваймаранер

Най-добрият начин за хранене на Ваймаранер е да смесвате суха храна с натурални продукти. Ваймаранер е куче, което ще е доволно, ако му давате от време на време сурово или леко термично обработено агнешко месо. Свинското месо не се препоръчва за кучетата от тази порода. Нискомаслената извара, твърдо сварените яйца, зеленчуци и плодове допълват менюто на Ваймаранер. Препоръчително е да се избягва белият ориз, соята и рибата, прясното мляко, сладките и тестените изделия, пикантната и солената храна, пушените меса.

Заболявания на Ваймаранер

Ваймаранер може да страда от преплитане на червата, тазобедрена дисплазия, различни видове дерматити, заболявания на сърцето, ушни и очни инфекции. Като цяло кучетата от тази порода са много здрави, но може да имат стомашни проблеми.

Любопитни факти за Ваймаранер

Ваймаранерът е куче, което е внимателно, не лае излишно и е изключително дисциплинирано. Ваймаранерът е много умен и винаги е хладнокръвен и се държи с достойнство, независимо от ситуацията. Ваймаранер е признат за аристократ сред ловните породи. Ваймаранерът перфектно работи в екип със стопанина си и бързо успява да хване дребен дивеч. Ваймаранерът развива висока скорост и преследва по-едрия дивеч, като използва различни стратегически умения, за да го притисне.

Ваймаранерите се използват често в полицията, тъй като чувствителният им нос лесно открива наркотици. Ваймаранерът често се използва и в планинските служби, както и за водач на хора с увредено зрение. Ваймаранерът се разбира добре с деца, но не се препоръчва за семейства с прекалено малки деца.

Умното и чувствително куче от тази порода никога няма да прояви агресия към хлапетата, но може да ги нарани поради големите си размери. Няма шанс Ваймаранерът да ухапе дете. Кучетата от тази порода са прочути с това, че когато носят плячката на стопанина си по време на лов, те я стискат със зъбите си, без да оставят каквато и да е следа по нея.

Ваймаранерът може да се разбира с други домашни любимци, но това се постига най-лесно, ако е израснал заедно с тях. Случва се дори котки да доминират по отношение на кучета от тази порода.

Недостатъци на Ваймаранер

Ако Ваймаранерът не получава възможност да изразходва енергията си, той може да се превърне в съвсем друго куче, което да проявява инат и да прави постоянно бели. Представителите на тази порода много тежко понасят самотата и може да станат асоциални, ако бъдат оставяни за дълго време сами. Въпреки че не са агресивни кучета, ако решат, че стопанинът им е изложен на опасност, те ще атакуват човека, който според тях смята да го нападне.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest