Боксер

Нина 2Нина 2
Новак
34542
Кученца Боксер

Боксерът е силно куче, което е прочуто със своята издръжливост и сила. Боксерът е една от най-популярните породи кучета за семейства с деца и заради това е предпочитана в цял свят. Кучетата от тази порода са наречени Боксери, защото когато се бият, те се изправят на задните си лапи и се бият като истински боксьори.

История на Боксер

Боксерът е далечен роднина на Ротвайлера. Прародителите на съвременните Боксери са помагали на овчари и на ловци. Тези едри умни кучета помагали както за опазването на стадата, така и при лова на диви прасета, елени и мечки. Благодарение на особената си захапка Боксерът може да захапе жертвата си и да виси на нея, без да я отпуска в продължение на дълго време. Но агресивните ловни кучета ставали добродушни, когато трябвало да помагат на овчарите. Ловните едри кучета са се култивирали във всички части на Европа през XVIII век. На територията на Германия живеели две разновидности от този тип кучета.

По-едрите са се наричали Данцигски Буленбейсери, а по-дребните - Брабантски Буленбейсери. Брабантският Буленбейсер станал прародител на съвременния Боксер. Думата Буленбейсер се превежда като хапещ бикове.

Така се наричали ловните кучета, които били доста различни и по външност, и по поведение. В музей на Санкт Петербург се съхранява препарирано куче от тези породи, донесено от руския цар Петър Първи. Външният вид на Боксера, такъв какъвто го познаваме днес, е започнал да се формира едва през последната четвърт на XVIII век.

Кучетата с рижав и тигров цвят на козината имали точно такива къси муцуни, както и римските молоси, които са техни прародители. Горната челюст била по-късна от долната, затова тези кучета можели едновременно да държат жертвата със зъбите си и да дишат. Още по онова време на тези кучета са купирали ушите и опашките, тъй като това са най-уязвимите части на тялото по време на битка. Буленбейсерите, от които произлизат Боксерите, обикновено чакали в засада по време на лов. Когато хрътките подгонвали плячката, Буленбейсерите се хвърляли върху нея.

Те трябвало да държат жертвата, докато ловецът не пристигне. Новата разновидност на Буленбейсерите получила наименованието Боксер. Някои от кучетата имали отличителен белег - бразда на носа. Понякога тя била толкова дълбока, че носът изглеждал като разделен на две половини. Такива кучени били наричани двуноси и те се смятали за истински представители на породата Боксер.

Един от първите прочути навремето собственици на Боксер бил баварският разбойник Матиас Клостерман. От онова време са запазени много гравюри, на които той е изобразен с любимото си куче от породата Боксер. Той използвал кучето си като помощник при нападения и обири. От породата започнали да се интересуват търговци на добитък, които превърнали Боксерите в охранители и пастири. За да се подобрят работните качества на Боксерите, те били кръстосвани с Английски Булдози.

От тях Боксерът е получил големия гръден кош и масивната къса глава, както и белите петна по козината. До края на XIX век в Германия се отнасяли пренебрежително към кучетата от тази порода. През 1893 година предложението за признанието на породата и официален стандарт предизвикало истински скандал.

Като защитник на Боксерите се изявил дресьорът Фридрих Роберт, който от години обучавал кучета от тази порода. Благодарение на неговите усилия кучетата били допуснати до изложби и така се утвърдил официалният стандарт на породата. По време на Първата Световна война Боксерите са се използвали като свързочници и пазачи. През 1917 година над 60 боксера помагали на войниците от немската армия. Постепенно Боксерът се е превърнал в предпочитано куче за домашен любимец по целия свят.

Стандарт на Боксер

Боксерите са по-компактни и по-ниски от Ротвайлерите, но въпреки това изглеждат доста внушително. Кучетата от тази порода са с добре развита мускулатура и масивна костна система. Черепът на Боксера е масивен, муцуната е тъпа. Ушите се купират, но през последните години в много европейски страни това вече е забранено и ушите на Боксера се оставят клепнали. Опашката на Боксер се купира, но и това се забранява в някои държави.

Боксер

Муцуната на Боксера е силно извита нагоре. Долната челюст стърчи спрямо горната на около сантиметър и половина. Месестите устни висят отстрани. Носът е вирнат и леко сплескан. Боксерът има къса козина, която е с тигрова или рижава окраска. Боксерът е с черна маска на муцуната. Допускат се бели петна, но те не трябва да заемат повече от 30 процента от площта на тялото на кучето. Мъжките представители на породата достигат до 63 сантиметра височина и тежат до 30 килограма. Женските са високи до 59 сантиметра и тежат до 25 килограма.

Грижи за Боксер

Боксерът е силно и енергично куче и има нужда да изразходва енергията си. Добре е ако може да дадете на любимеца си възможността да тича на воля, особено ако живее в апартамент. Боксерът много зле понася жегите, затова в горещите дни не се препоръчва да се извежда през деня, а само рано сутрин и късно вечер, когато е по-хладно.

Винаги трябва да имате готова салфетка, с която да избърсвате устата на любимеца си, тъй като отделя доста слюнка. Боксерът трябва да се разхожда с повод, тъй като може да се опита да подгони дребна животинка, а и вроденото му желание да изследва все по-обширни територии може да доведе до това, че кучето да се изгуби.

Такива случаи обаче са голяма рядкост, тъй като Боксерът предпочита да е в близост до стопанина си. За Боксера е голямо удоволствие да съчетава разходките навън с активни игри със стопанина си. Късата козина на Боксера няма нужда от много грижи, достатъчно е два-три пъти седмично да минавате по тялото му с влажна кърпа, за да отстраните по този начин излишните мъртви косъчмета. Ушите и очите на Боксера са склонни към инфекции, затова редовно трябва да бъдат проверявани, за да не се получат усложнения. Къпането е добре да се избягва. Ако козината на Боксера се е изцапала по време на разходка, тя може да бъде избърсана с кърпа, натопена в топла вода.

Обучение на Боксер

Боксерът лесно се поддава на обучение и дресировка. Тя трябва да започне още когато Боксерът е малко кученце. Не трябва да проявявате физическа агресия спрямо Боксера, тъй като това може да го откаже от желанието да изпълнява команди.

Хранене на Боксер

Боксерът има нужда от качествена храна, която да му осигурява необходимата енергия. Ако не храните Боксера си със суха храна или консерви за кучета, голяма част от менюто му трябва да е съставена от месо - телешко или пилешко. Може да допълвате менюто на Боксера със субпродукти, извара, кисело мляко, нискомаслена сметана, твърдо сварени яйца, различни видове зърнени храни, плодове и зеленчуци, витамини и минерали. Кокалите също са необходими на Боксера, но трябва да се избягват тръбните кокали. Сладкото, пикантното, тестеното, прекалено соленото, прекалено горещото или студеното не са подходящи за Боксер.

Заболявания на Боксер

Очите на кучетата от породата Боксер сълзят и почервеняват от попадане на прашинки и части от растения. Затова винаги трябва да имате подръка разтвор, който да изчисти окото на любимеца ви. Кучетата от тази порода могат да страдат от ушни инфекции, тазобедрена дисплазия, заболявания на стомаха.

Любопитни факти за Боксер

Боксерът Уинстън се прочу в цял свят, защото редовно дарява кръв, която се използва при операции на тежко ранени кучета. В САЩ кръвопреливането на кучета е нещо съвсем нормално, а Боксерите имат универсална кръвна група, която е подходяща за кучета от всички породи.

Понякога се раждат чисто бели кучета от тази порода, но те не се допускат за развъждане, защото обикновено са с много дефекти и един от тях е вродената глухота. Когато е вкъщи, Боксерът се държи спокойно и умерено, но навън може да подскача и да тича като малко кученце. Кучетата от породата Боксер са били любимци на много известни личности. Сред тях са художникът Пабло Пикасо, актьорите Силвестър Сталоун и Робин Уилямс.

Боксерът от малък разбира кого от семейството може да манипулира и се възползва от това винаги, когато може. Достатъчно е да види храна и Боксерът започва да отделя много голямо количество слюнка. Затова не е добра идея той да се намира около масата, когато се храните.

Недостатъци на Боксер

Основният недостатък на Боксер е склонността му постоянно да отделя слюнка. Затова се налага стопанинът му да е винаги със салфетки подръка, особено ако кучето се отглежда в апартамент. Младите Боксери не са много внимателни и са прекалено енергични, затова не се препоръчва да бъдат оставяни сами с прекалено малки деца, тъй като могат да ги наранят, без да искат.

Боксерът може да живее с котка и дори да спи с нея в едно легло, но навън има желанието да се сбие с повечето кучета или да подгони котка. Боксерите са склонни към преяждане и напълняване, което води до усложнения, така че не трябва да прехранвате любимеца си.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest