Персийската котка е една от най-атрактивните представители на мъркащите създания. Стопаните на персийките много се гордеят с пухкавата им козина, която обаче изисква много сериозна поддръжка. Персийската котка е спокойно и леко флегматично създание. Тези котки са много деликатни, интелигентни, нежни към деца, прекрасно се разбират с други котки и дори с кучета. Към непознати се отнасят сдържано. Персийската котка не драска и не хапе, което я прави предпочитана за домашен любимец. Персийската котка дарява стопанина си с прекрасно съчетание от нежна привързаност и царствена разглезеност.
История на персийската котка
Смята се, че първите персийски котки са се появили в Европа през XVI век. Те били докарани от Персия от италиански пътешественици. По това време персийските котки все още не били толкова пухкави. Селекционирането на породата започва във Великобритания. Първите стандарти на персийска котка били разработени през 18880 година. В резултат на селекция станали много пухкави котки с дълга козина, а нослето им станало много по-малко, отколкото на предшествениците им.
Стандарт на персийска котка
Персийските котки стигат до 7 килограма. Един от отличителните признаци на тази порода е малкият, широк и чип нос. Постепенно са се създали два типа персийски котки - тези с прекалено малък и много вирнат нагоре нос са известни като ултра, а тези с по-дългото и леко чипо носле са традиционни или класически. Видът ултра се развъжда предимно в САЩ, а класическият - в Европа. Съществуват около 100 нюанса на цветове, характерни за персийските котки.
Срещат се черни, бели, сиви, червеникави, бежови, рижави котки. Цветът на очите на персийските котки също е различен - от тъмно оранжев, през светло син, медно златист до зелен. Котките, които са едноцветни, не трябва да имат промени в нюанса на цвета някъде по тялото. Персийските котки, които имат малки петънца по главата, лапите и опашката, се наричат колор пойнт.
Тялото е от едро до средно по размер. Крайниците са плътни, къси, лапите са големи, кръгли, между пръстите обикновено има снопчета косми косми. По гърдите, раменете и гърба има много мускули. Опашката е пухкава, сравнително къса, завършваща с кръгъл край. Главата на персийските котки е кръгла, масивна, с големи бузи, изпъкнало чело, малък широк нос. Ушите на котките са много мънички, със заоблени краища. Козината на персийска котка е дълга, гъста, на пипане прилича на коприна. Те са сред най-пухкавите писани наред с бирманска котка, ангорска котка, сибирска котка, шантли-тифани и норвежка горска котка.
Грижи за персийската котка
Персийските котки се привързват много лесно, те искат постоянно да са със стопанина, в скута му, а понякога на раменете му, като постоянно мъркат. Персийските котки не обичат остават сами. Те постоянно ще вървят след вас, където и да ходите из жилището си. Независимо от възрастта си персийските котки обичат да играят, затова стопаните им трябва да им осигурят достатъчно забавления, за да се чувстват любимците ми добре и ангажирани с нещо.
В сравнение с други представители на мъркащи те персийските котки са, може да се каже, най-домашни. Те не могат да живеят извън дома. Като цяло котките от тази порода се отличават с добър характер и пълно доверие към човека. Те са много спокойни и когато искат да им се обърне внимание, не мяучат, а само седят до стопанина си и го гледат. Персийската котка се къпе веднъж седмично, веднъж на ден да се бършат с памуче ъгълчетата на очите ѝ половин час дневно да се разресва.
Характер на персийската котка
Персийската котка може да е сдържана пред непознати, но е любеобилна към членовете на своето семейство. Може да си избере един човек от дома, който предпочита пред другите и да е негова сянка. Персийската котка лесно научава какво може и какво не може да прави в дома на стопанина си, но обучението трябва да започне, докато котенцето е съвсем малко.
Хранене на персийската котка
Добре е да храните персийката си със специализирана за породата храна. Но тези котки също така се радват на белтъчини, независимо как им ги поднасяте - в сварени яйца, риба, немазно месо. Не се препоръчва да се храни котката с храна от масата, както и с храна с подправки. Шоколадът е забранен за персийките, може да доведе до кома и смърт, ако хапнат дори половин блокче шоколад.
Заболявания на персийската котка
Като цяло персийските котки са здрава порода, но все пак те са склонни към някои наследствени заболявания - Сред най-често срещаните са кистите на бъбреците, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност. Освен това те могат да имат проблеми със зрението - прогресивна атрофия на ретината. Признаците на това заболяване обикновено се забелязват, когато котенцето е на 8 седмици. Заболяването прогресира бързо и към четвъртия месец котето е напълно сляпо.
Заради късата муцуна персийските котки имат проблеми с дишането. Също така може да страдат от прекалено сълзене на очите. Персийските котки са склонни към заболявания на зъбите, сред които е пародонтозата, което може да доведе до загуба на зъби и костна тъкан. Но най-сериозното заболяване, което е опасно за персийските котки, е хипертрофичната кардиомиопатия. Това заболяване на сърцето може да се развива във всяка възраст, но е трудно да бъде диагностицирано, защото обикновено симптом на този на този вид болест е внезапна смърт в сравнително млада възраст на котката.
Любопитни факти за персийската котка
През 70-те години на миналия век в САЩ се появяват много развъдници за персийски котки, което доста променя породата, тъй като част от котките с недостатъци се продават в Европа но преди около 15 години селекционерите в Европа са успели да възвърнат типичните за стандарта белези на персийските котки.
През 1933 година в един от най-големите европейски развъдници била създадена котка от вида "екзотик", която е персийска котка, но с много къса дебела козина, която прилича на кадифена. Това е перфектният вариант за тези, които обичат сладките муцунки на персийските котки, но нямат време и желание да ги решат по цял ден.
Сред най-известните рисувани котки е персийката Дукеса, която е главна героиня в анимационния филм на "Дисни" - "Аристокотките".
Първоначално за породисти персийки са се признавали само синеоките, но с времето са започнали да признават и други цветове.
Недостатъци на персийската котка
Основен недостатък на персийската котка е необходимостта от постоянно сресване, което отнема много време на собствениците й. Персийските котки имат нужда от особени грижи за козината им. Това отнема много време, затова е добре да помислите, преди да си вземете такъв любимец. Дългата козина на персийката трябва да се среща всеки ден. Ако пропуснете само няколко дни ресане на гъстата котешка козина, се образуват възли, които не могат по никакъв начин да се разрешат и трябва да се отрежат.
